20 годишно момиче се бори за братчето си!

декември 3, 2013 Няма коментари »
20 годишно момиче се бори за братчето си!

Още като бебе 20-годишната Веселина Георгиева от град Септември е оперирана заради злокачествен тумор на лявото око. То е отстранено, проведени са лъче- и химиотерапия. Лечението е успешно – ракът е спрян.

Проблемите, с които остава да се бори Веси и до днес, са свързани с анофталмията – липсата на очна ябълка. След неуспешна имплантация в Германия следват няколко интервенции за овладяване на състоянието й, но срастванията и изкривяването на черепната кост продължават.

В края на 2011 г. д-р Кръстинова, изтъкнат специалист по лицево-челюстна и пластична хирургия, преглежда Веселина и определя план за лечението й, включващ множество операции за възстановяване на очната орбита. Общата приблизителна стойност на лечението е 44 000 лв.

За съжаление през следващите почти две години майката на Веселина не успява да събере сумата. В средата на септември тази година тя започва нова кампания за лечението на дъщеря си, но на 23-ти внезапно почива от инфаркт. Веселина остава сама с 5-годишното си братче.

– Веси, защо сте толкова разтревожена?
– Очаквах днес да дойдат от Агенция “Закрила на детето” заради брат ми Тодор. Страхувам се да не ми го вземат, той няма да оживее без мен. А пред вратата ни се изсипа екипът на “Предай нататък”. Много против съм такива изяви, не знам кой ги е изпратил, казаха, че и те не могат да ги разкрият сега, но били две жени. Мисля си, че поне би трябвало да ми се обадят, да ме предупредят… А то – показах се на вратата и Наталия ме посрещна с онзи пухкав микрофон. И камерите – нищо друго не виждах, много се притесних! Направиха половината интервю, но брат ми се разбунтува, защото Наталия често повтаряше, че майка ни е умряла. После ми каза, че го е било страх да не ме вземат и да не се върна и аз като мама…

– Надявам се с предаването да ви помогнат, сумата за операциите ви е огромна…
– Дано да се случи! Още ми трепери сърчицето! Исках да отида на гроба на мама в Пазарджик, а и имам работа там в банка – нищо не можах да свърша!

– Братчето ви не ходи ли на детска градина?
– Не, не ходи, и той не е добре със здравето. Има астма, едната клапичка на сърцето не работи добре, а и с лявото око не вижда – това му е от кислорода в кувьоза. Той имаше близнак, който почина на 3-ия ден, а сега крепим и Тошко.

И за него се налагат операции,

но с промените във Фонда за лечение на деца не знам кога ще имам отговор. С течение на годините брат ми става все по-зле…

– Споделихте, че съдбата още от раждането ви е приготвила интересни истории…
– Като малка си спомням, че всеки втори ме гледаше странно заради протезата – докторите в България ми бяха сложили много голяма протеза. Тя всъщност трябва да бъде колкото люспа от семка, затова тази голяма протеза деформира лицето ми и се наложи операция, за да ми го оправят. Когато бях на 13, баба ми почина – тя беше много скъп човек за мен. Обичах я колкото майка си! Много ми липсват и двете. Допълнително се случват лоши неща с мои приятели – много починаха – едни от катастрофи, други – от болести! Сега и мама си отиде без време… Затова казвам, че откакто съм се родила, съдбата си прави някакви шеги с мен, поставя ме пред изпитания. И всяко следващо е по-лошо от предишното. Не знам какво ми предстои, но в момента нищо не може да ме сложи на колене и да падна духом. Само едно – да не се случи нещо на брат ми! Тогава по-добре и аз да си отида, какво ще правя сама на този свят!

– Колко операции още ще се наложи да изтърпите?
– Още 5 – последните 5… Досега имам 14 операции…

– Кое е най-неприятното, което помните от тях?
– Най-неприятният ми спомен е от последната ми операция. Отвориха ми главата – от края на едното ухо, през средата и до другото ухо. Направиха го, за да могат да вземат кост от главата ми и да ми направят скула. На всичкото отгоре ми счупиха носа, за да го наместят спрямо скулите. Помня, че бяха казали на мама, че 50% ще стана инвалид след тази операция, че няма да мога да ходя, и 50%, че ще съм бавно развиваща се! Никой лекар не даваше и 1% гаранция, че ще съм нормална! В един момент се събуждам от упойката и започнаха да ме питат как се казвам и други неща, за да разберат дали вече не съм в час. Като им отговорих, казаха на мама да приготви инвалидна количка, защото

“детето ви повече никога няма да проходи”

На втория ден мама ми носи подлога, а аз не мога да уринирам. Поисках да ми каже кой крак ми е левият, кой десният и с ината си проходих! Но 6 дни изкарах в инвалидна количка, докато се оправя.

– Ще успеете ли да съберете парите за последните операции?
– Надявам се да успея – с помощта на добрите българи. Като дойде следващия път екипът на Наталия, ще пратя брат си при мой приятел да го гледа, за да не се травмира. Искам да го предпазя и заради това казах на брат ми, че мама е умряла. Той трябва да го знае, сега като е малък, по-лесно ще го преодолее. А и нямаше как да скрия от него – все търсеше и питаше за мама!

– Съжалявам за загубата ви… Имаше ли майка ви проблеми със сърцето?
– Тежък й беше животът с нас. Месец и нещо преди това я стягаше лявата половина – ръка, крак, в сърдечната област. Когато и да отидеше на доктор, й казваха да влезе в болница, обаче тя не искаше. Преди да почине, цял ден спа, вечерта отиде до “Бърза помощ”, там са й сложили инжекция. Кардиограмата й е показвала права линия, което е било предвестник за инфаркта. Въпреки това докторите са я изпратили да си върви вкъщи! През нощта чух как изпищя, отидох при нея, но тя ме прати да си лягам. Но се скрих зад вратата и чух как мама се молеше да не умира… На сутринта я намерих в спешното починала. В България лекари няма – никой не се е погрижил поне система да й сложи. Ако се бяха погрижили за нея, сега с брат ми щяхме да си имаме майка!

– Споменахте, че се страхувате за брат си…
– Пълнолетна съм и мога да се грижа за него. Баща ми е жив, и приятелят на мама се грижи за нас, ще се справя и без помощите от “Закрила на детето”. Подписах документ, че се отказвам от помощта им.

– Как виждате живота си оттук нататък?
– Преди мама да почине, смятах да уча в София предучилищна педагогика – това ми е мечта от малка. Сега е различно – трябва да помогна на брат ми да порасне, да оздравее, да му помогна да стане човек! Заемам освободеното майчино място и ще се грижа за брат ми цял живот по най-добрия начин – нищо друго не ме интересува.

Ако имате възможност, помогнете на Веселина!
Банка: ДСК
IBAN: BG89 STSA 9300 0019 9716 61
BIC: STSABGSF
Веселина Георгиева Георгиева

Източник: blitz.bg

Подобни статии

Коментирай