20 годишно момиче се бори за братчето си!

декември 3, 2013 Няма коментари »
20 годишно момиче се бори за братчето си!

Още като бебе 20-годишната Веселина Георгиева от град Септември е оперирана заради злокачествен тумор на лявото око. То е отстранено, проведени са лъче- и химиотерапия. Лечението е успешно – ракът е спрян.

Проблемите, с които остава да се бори Веси и до днес, са свързани с анофталмията – липсата на очна ябълка. След неуспешна имплантация в Германия следват няколко интервенции за овладяване на състоянието й, но срастванията и изкривяването на черепната кост продължават.

В края на 2011 г. д-р Кръстинова, изтъкнат специалист по лицево-челюстна и пластична хирургия, преглежда Веселина и определя план за лечението й, включващ множество операции за възстановяване на очната орбита. Общата приблизителна стойност на лечението е 44 000 лв.

За съжаление през следващите почти две години майката на Веселина не успява да събере сумата. В средата на септември тази година тя започва нова кампания за лечението на дъщеря си, но на 23-ти внезапно почива от инфаркт. Веселина остава сама с 5-годишното си братче.

– Веси, защо сте толкова разтревожена?
– Очаквах днес да дойдат от Агенция “Закрила на детето” заради брат ми Тодор. Страхувам се да не ми го вземат, той няма да оживее без мен. А пред вратата ни се изсипа екипът на “Предай нататък”. Много против съм такива изяви, не знам кой ги е изпратил, казаха, че и те не могат да ги разкрият сега, но били две жени. Мисля си, че поне би трябвало да ми се обадят, да ме предупредят… А то – показах се на вратата и Наталия ме посрещна с онзи пухкав микрофон. И камерите – нищо друго не виждах, много се притесних! Направиха половината интервю, но брат ми се разбунтува, защото Наталия често повтаряше, че майка ни е умряла. После ми каза, че го е било страх да не ме вземат и да не се върна и аз като мама…

– Надявам се с предаването да ви помогнат, сумата за операциите ви е огромна…
– Дано да се случи! Още ми трепери сърчицето! Исках да отида на гроба на мама в Пазарджик, а и имам работа там в банка – нищо не можах да свърша!

– Братчето ви не ходи ли на детска градина?
– Не, не ходи, и той не е добре със здравето. Има астма, едната клапичка на сърцето не работи добре, а и с лявото око не вижда – това му е от кислорода в кувьоза. Той имаше близнак, който почина на 3-ия ден, а сега крепим и Тошко.

И за него се налагат операции,

но с промените във Фонда за лечение на деца не знам кога ще имам отговор. С течение на годините брат ми става все по-зле…

– Споделихте, че съдбата още от раждането ви е приготвила интересни истории…
– Като малка си спомням, че всеки втори ме гледаше странно заради протезата – докторите в България ми бяха сложили много голяма протеза. Тя всъщност трябва да бъде колкото люспа от семка, затова тази голяма протеза деформира лицето ми и се наложи операция, за да ми го оправят. Когато бях на 13, баба ми почина – тя беше много скъп човек за мен. Обичах я колкото майка си! Много ми липсват и двете. Допълнително се случват лоши неща с мои приятели – много починаха – едни от катастрофи, други – от болести! Сега и мама си отиде без време… Затова казвам, че откакто съм се родила, съдбата си прави някакви шеги с мен, поставя ме пред изпитания. И всяко следващо е по-лошо от предишното. Не знам какво ми предстои, но в момента нищо не може да ме сложи на колене и да падна духом. Само едно – да не се случи нещо на брат ми! Тогава по-добре и аз да си отида, какво ще правя сама на този свят!

– Колко операции още ще се наложи да изтърпите?
– Още 5 – последните 5… Досега имам 14 операции…

– Кое е най-неприятното, което помните от тях?
– Най-неприятният ми спомен е от последната ми операция. Отвориха ми главата – от края на едното ухо, през средата и до другото ухо. Направиха го, за да могат да вземат кост от главата ми и да ми направят скула. На всичкото отгоре ми счупиха носа, за да го наместят спрямо скулите. Помня, че бяха казали на мама, че 50% ще стана инвалид след тази операция, че няма да мога да ходя, и 50%, че ще съм бавно развиваща се! Никой лекар не даваше и 1% гаранция, че ще съм нормална! В един момент се събуждам от упойката и започнаха да ме питат как се казвам и други неща, за да разберат дали вече не съм в час. Като им отговорих, казаха на мама да приготви инвалидна количка, защото

“детето ви повече никога няма да проходи”

На втория ден мама ми носи подлога, а аз не мога да уринирам. Поисках да ми каже кой крак ми е левият, кой десният и с ината си проходих! Но 6 дни изкарах в инвалидна количка, докато се оправя.

– Ще успеете ли да съберете парите за последните операции?
– Надявам се да успея – с помощта на добрите българи. Като дойде следващия път екипът на Наталия, ще пратя брат си при мой приятел да го гледа, за да не се травмира. Искам да го предпазя и заради това казах на брат ми, че мама е умряла. Той трябва да го знае, сега като е малък, по-лесно ще го преодолее. А и нямаше как да скрия от него – все търсеше и питаше за мама!

– Съжалявам за загубата ви… Имаше ли майка ви проблеми със сърцето?
– Тежък й беше животът с нас. Месец и нещо преди това я стягаше лявата половина – ръка, крак, в сърдечната област. Когато и да отидеше на доктор, й казваха да влезе в болница, обаче тя не искаше. Преди да почине, цял ден спа, вечерта отиде до “Бърза помощ”, там са й сложили инжекция. Кардиограмата й е показвала права линия, което е било предвестник за инфаркта. Въпреки това докторите са я изпратили да си върви вкъщи! През нощта чух как изпищя, отидох при нея, но тя ме прати да си лягам. Но се скрих зад вратата и чух как мама се молеше да не умира… На сутринта я намерих в спешното починала. В България лекари няма – никой не се е погрижил поне система да й сложи. Ако се бяха погрижили за нея, сега с брат ми щяхме да си имаме майка!

– Споменахте, че се страхувате за брат си…
– Пълнолетна съм и мога да се грижа за него. Баща ми е жив, и приятелят на мама се грижи за нас, ще се справя и без помощите от “Закрила на детето”. Подписах документ, че се отказвам от помощта им.

– Как виждате живота си оттук нататък?
– Преди мама да почине, смятах да уча в София предучилищна педагогика – това ми е мечта от малка. Сега е различно – трябва да помогна на брат ми да порасне, да оздравее, да му помогна да стане човек! Заемам освободеното майчино място и ще се грижа за брат ми цял живот по най-добрия начин – нищо друго не ме интересува.

Ако имате възможност, помогнете на Веселина!
Банка: ДСК
IBAN: BG89 STSA 9300 0019 9716 61
BIC: STSABGSF
Веселина Георгиева Георгиева

Източник: blitz.bg
buy xanax no prescription xanax online without prescription klonopin online pharmacy buy ativan online buy xanax no prescription buy xanax online buy valium online valium for sale tramadol online no prescription xanax online no prescription tramadol online no prescription buy valium online tramadol online no prescription

Подобни статии

Коментирай