Църква Успение на Пресвета Богородица

август 6, 2012 Няма коментари »
Църква Успение на Пресвета Богородица

Църквата Успение Богородично в село Узунджово, община Хасково е една от първите в България. Построена е около 1500 г. По време на робството е разрушена от турците и на нейно място е построена джамия. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и започва преустройството му в православен храм. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор уста Дарин Божков резбова нов иконостас, който с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни в страната. На прозорците са поставени изящни витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. Глаголичната молитва е резбована за първи път в иконостас в храма „Успение Богородично” в хасковското село Узунджово.

„Успение на Пресвета Богородица“ е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма.

Керван Сарай

Керван Сарай

И до днес е запазена част от оградата на изградения тогава Керван сарай.

През миналия век, църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Узунджово е обявена за паметник на културата.

Ето и какво разказват легендите, според Wikipedia:
Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено тогавашното село и църквата му „Успение Богородично“. По заповед на султан Баязид на мястото на разрушеното селище е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова. Известният османски пътешественик Евлия Челеби посещава Узунджово в края на 17 век и пише следното:
„ После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор – това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода. “
Не се знае кога точно е построена джамията. Според изследването на Ибрахим Татарлъ за османските култови сгради и надписи джамията е дело на известния османски архитект Синан. За това свое предположение обаче Татарлъ не дава конкретен източник. Според други сведения тя е строена от българския майстор Лальо Кръстев като на западните прозорци има оставени каменна гравюра — преплетени лале и кръст, едното и до ден днешен още си е на мястото, а другото е в Хасковския исторически музей.
След освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай. Джамията е занемарена до момента докато не се срутва селската църква „Свети Йован Кръстител“, строена през 1857 година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да присбособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова църква. За целта сградата на джамията е дадена на селската община на редовно заседание на Х-то Обикновено народно събрание за ползване като църковен имот. Узунджовци обаче трудно приемат идеята старата джамия да бъде превърната в църква и се взема ново решени тя да бъде разрушена и от строителния материал да бъде построена нова селска църква. След тригодишни спорове надделява идеята, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква. През 2007 година църкварта е ремонтирана основно и е преосветана от пловдивския митрополит Николай на 9 септември 2007 година.

Подобни статии

Коментари са забранени.