Велик ден у нас и по света

април 15, 2014 Няма коментари »
Велик ден у нас и по света

Великден е най-старият християнски празник. Много от великденските обичаи са свързани с народните вярвания. Те не са продиктувани от църквата, но с течение на времето са се превърнали в традиция.
Шареното яйце.
Неизменна част от празника е великденското яйце. Боядисването на яйцата е известно от Армения през Русия, Гърция, Средиземноморието до Централна Европа. На яйцето се гледа като на символ на плодородието, но не само това.
Около самото яйце са се развили безброй обичаи, като се започне от криенето и търсенето през чукането и най-разнообразните други действия, при които яйцето се търкаля или се хвърля.
Великденският огън.
Великденският огън съществува като светска традиция от 16-ти век, но произхожда още от предхристиянските обичаи през ранната бронзова и желязна епоха. Негови предшественици се откриват в езическия култ към слънцето на старите германи.
Великденската свещ, която се пали и благославя в началото на нощния великденски празник край огъня, също е свързана и с езическите жертвени огньове, и с еврейските вярвания. Както еврейският народ поема през пустинята и Червено море, следвайки огнения стълб, така днес християните в нощта на Великден се насочват към църквата и следват горящата свещ, запалена за възкресението на Христос.
Други традиции.
По-скоро отмрял е за сметка на това обичаят на великденския смях (lat. risus paschalis). Така между 14-ти и 19-ти век се обозначава традицията, съгласно която проповедта на Великден трябва да предизвика смях у присъстващите вярващи. Идеята е била да се даде израз на великденската радост. Същевременно смехът е бил всъщност насмешка – израз на превъзходство и тържество над смъртта, която просто е била осмивана.
Язденето по Великден пък е стар обичаи от районите, населявани със сорби. На самия празничен ден мъжете от една църковна община, облечени с фракове и цилиндри, с пищно украсените си жребци, отивали в съседната община, за да предадат радостното послание, че Христос е възкръснал. След което посетената община е трябвало да върне визитата.
Доста широко разпространен е и обичаят на великденската разходка, споменат от Гьоте в първата част на неговата драма „Фауст“. Главният герой, който има по-скоро двусмислено отношение към християнството, изрича думите „Реки и извори са свободни от лед“, като така е изтъкната връзката с началото на пролетта.
Забавни обичаи.
В Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния в понеделника след Великден и до днес се следва традицията, съгласно която мъжете пръскат жените с вода /в Унгария – с парфюм/, а и ги пляскат с пръчка, украсена с панделки. Смята се, че именно по този начин се гарантира доброто здраве и красотата на жените през следващата година.
На Филипините, където също се поддържа обичаят със зайците и боядисаните великденски яйца, родителите дърпат малките си деца за косите, докато бият камбаните. Разчита се така децата да пораснат повече.
В Германия, в района на Хилдесхайм /недалеч от Хановер/ водата от един извор се превръщала в нощта на Великден във вино. Затова хората лягали по корем край извора и потапяли езиците си във водата. Но така и не се случило да усетят вкуса на виното, а и обичаят вече не съществува.

Подобни статии

Коментари са забранени.